Погледа ми се устреми към Лукас,като не повярвах,какво бе направил сега,бе поканил вълка сред стадо овце,а тя беше същински вълк. Приближих се до Мер,като я погалих по рамото ,а после погалих и малкия по главата,той се бе сгушил в нея и се страхуваше от майка ми. Седнах ме на масата,като седнах близо до Мери,за да я пазя ако на майка ми и хрумне нещо налудничево. -Не бе нужно да идваш тук.... Бях почнала да ставам смела но сега мислех за трима много важни за мен. А,майка ми вече не бе сред тях.
Можеше да се каже,че се страхувах за малкия Алек,защото тази вампирка бе могъща и не исках да го нарани: -Ще се кача горе да го приспя има нужда от сън. Опитах се да се измъкна от всичко това по най-безопасния начин: -Извинете ме.
Мер се оттегли,да не би да се страхуваше,та аз можех,да я защитя или тя не мислеше така ? Роза зае,защитна позиция ,а аз се вгледах в жената ,опитвайки се да преценя,рискът,който тя носеше,но или се прикриваше много добре или наистина беше добронамерена. - Роза,почерпи майка си аз ще отида да видя Мер и Алек усетих ,как потрепери,за това я хванах за ръката и я потърках в бузата си,знак,че ще съм наблизо,ако се наложи.
Елена Монтоя Родригес В сравнение с това , което ще ти сторя , Адът е само дестинация...
- Как да не беше нужно ? та ти си малкото ми момиченце и аз толкова те обичам,липсваше ми-казах саркастично.Всъщност последното нещо,наистина беше вярно,но се сетих за нея ,едва когато Луци си тръгна.Другата ни остави,май я плашех,още по-добре,след малко и вълчето подви опашка и ни остави сами. - За какво ти е да се грижиш,за чуждо дете,толкова ли го обичаш,жалка си!-казах,като останахме на саме.
-Ревнуваш,че мога да изпитвам обич,към повече създания освен теб. Присвих очите си,като,за първи път се опълчвах на майка си и този път,щеше да види,че Роза нямаше да се даде без бой. Контрола и бе до тук.: -Обич? Поклатих глава: -Ти изпитваш по скоро егоизъм. Докато беше с поредния си,не ти пукаше за мен. Явно или загуби интерес или те заряза и реши да ми тровиш живота. За първи път съм щастлива тук,за първи път за някого знача нещо. Те ме обичат и аз ги обичам. Защо не ме оставиш просто да бъда щастлива?
Прегръщах малкия,като го полюшвах бях изплашена за малки но и за Розичка,какво ли можеше да и причини. Лукас влезе в стаята: -Страхувам се Лукас,тази жена е много могъща и може да ни изложи на голяма опасност. Не знаех дали майка бе способна да нарани детето си но като виждах тази,бях сигурна,че е способна на това: -Върви при Розичка,да не и се случи нещо,аз ще пазя Алек.
- Няма защо да се страхуваш-прегърнах я и целунах малкия ,който показваше видимо безпокойство. - Не се плаши вълчето ми,татко е тук и ще те пази от всяко зло. Не се притеснявай,не вярвам ,да ѝ стори нещо,все пак ѝ е майка,а и от друга страна не би си играла с търпението ми,усетих ,че знае,че съм по-големият и по-силният от двама ни,не вярвам да рискува.
Елена Монтоя Родригес В сравнение с това , което ще ти сторя , Адът е само дестинация...
- Не ревнувам,няма и за какво и не си права,аз съм щастлива,най-сетне имам мъж до себе си.-казах гордо.Да той беше прекрасен и само ,като се сетех,за миговете прекарани заедно,кожата ми настръхваше. - И не си права,не ме оставил,само временно,сме разделени,това е любов скъпа моя,а не като тебе,поне не си играя на семейство,с върколак и кой знае още какво същество,защото тя не е нито като нас,нито като него. Ами детето,замисляли си се,че когато си гладна,може да го нараниш ? -Върни се при мен Роза и най-сетне бъди дъщерята,която искам!
-Ти си се побъркала тотално! Извиках и станах от масата,.. Дори през ума ми не бе минавало да нараня малкия Алек,той бе невинно малко дете: -Той е и като мое дете. Ти ми отне правото да имам деца преди хиляди години. Но аз не съм изгубила майчински инстинкт,който на теб винаги ти е липсвал. Обичам Алек и той е и мое дете. Е,знаех,че не е биологично мое но винаги казваха,че и аз съм му майка,без да има значение: -Ако ме обичаш и би проявила майчински инстикт,би ме оставила да живея така както сметна за добре и така,както се чувствам най-добре. Никога не съм искала да бъда дъщерята,която си искала. Винаги съм искала да бъда това,което искам,не това което ме правиш ти. Обичаш да си щастлива и всички да са нещастни около теб. Дори собствената ти плът и кръв,която отчаяно мразиш,защото не е дете на мъжа който си обичала. Е,съжалявам не съм си избрала кой да ми е баща,ти си го направила. Така,че не ме обвинявай за чужди грешки. Дълго стъяваното в мен сега избухваше: -Остави ме,просто стани и си тръгни и си намери някой който да е като теб.